Обхват, структура и функции

Басейнова дирекция за Черноморски район-Варна е създадена със заповед № РД-27 от 17.01.2002 год. на Министъра на околната среда и водите ( ДВ, бр. 9/2002 год.), в съответствие с изискване на Директива 60/2000 на Европейския съюз и националното законодателство по водите и е регионално поделение на Министерството на околната среда и водите. Дейността на Дирекцията е регламентирана с Правилник за дейността, организацията на работата и състав на БД, от 2002 год., съгласно който Басейновата дирекция е юрдическо лице на бюджетна издръжка, второстепеннен разпоредител с бюджетни кредити и се ръководи и представлява от Директора.

Задачата на Басейнова дирекция е интегрирано управление на водите на басейново ниво.

Функции на БДЧР: планиращи, информационни и контролни , както и стопанисване на водите изклчителна държавна собственост.

Проекти: Институционализирането на Басейнова дирекция за Черноморски район се подпомага с финансиране и обмяна на опит по различни международни проекти. Международното сътрудничество е един от основните приоритети в работата на Басейнова дирекция за Черноморски район.

Общата численост на персонала на Басейнова дирекция за Черноморски район - Варна е 68 души, в това число 57 със статут на Държавни служители. В административният център във Варна, работят 51 служители. В секторите на Басейнова дирекция :

1. гр. Бургас - 13 служители;

2. гр. Шумен - 4 служители;

Басейновия район заема 20 849 кв. км. и 6 358 кв. км. на 12 милната зона на Черно море. Това е приблизително 19% от територията на страната и 100% от териториалното море. Дължината на морската брегова ивица е 378 кв. км. Сухоземната част на Черноморския басейн включва, 49 общини от 8 административни области (Варненска, Добричка, Шуменска, Търговищка, Бургаска, Ямболска, Разградска и Сливенска) с население 1 386 000 жители.

Основните реки които се оттичат в Черно море са 18 бр., обособени в 3 басейна : Добруджански черноморски, Южно-черноморски и река Камчия, с обща водосборна площ - 12 262 кв. км. Определено нашият район е беден на повърхностни течащи води, което ги прави още по-ценни. Най-дълга и пълноводна е р. Камчия. Като такава, тя е и най-големия вносител на биогенни елементи в Черно море. Според степента на замърсяване на реките, техните води са категоризиране в 4 степени, като тези вливащи са в морето са със средна степен на замърсяване.

Значимите езера са 9 бр. и са тип лимани и лагуни. Голямо значение за развитието на промишлеността и транспорта имат Варненското и Белославското езера, което веднага извежда проблема за качеството на техните води. Край морския бряг има биосферни резервати определени като "влажни зони". Такива са Шабленското и Дуранкулашкото езера, както и Атанасовското езеро за южното Черноморие.

Големите язовири включени в приложението на Закона за водите са 7/ "ТИЧА", "КАМЧИЯ", "СЪЕДИНЕНИЕ", "ГЕОРГИ ТРАЙКОВ", "ПОРОЙ", "АХЕЛОЙ" и "ЯСНА ПОЛЯНА"/, с общ полезен обем около 1 милд. куб. м. В северната част на басейновия район тези язовири са с по-голям полезен обем. Те имат определено значение за развитието на промишлеността и селското стопанство на района, както и за питейното-битовото водоснабдяване на населението. Най-големия от тях е яз. Цонево с полезен обем над 300 мил. куб. м. Другите, т. нар. малки или общински язовири са 396 бр. и имат предимно локално значиние. По-голям е техния брой в южната част на басейновия район, като във Варненска и Добричка области има 96 такива язовири.

Определено Черноморския район е най-богат на подземни води. Под Добруджа са заложени мощни водоносни хоризонти като Сармадския и Малмваланжския, които текат от север на изток. Естествения ресурс на водите от Малмваланжския водоносен хоризонт е от порядъка на 10 - 12 куб.м./сек., като от тях около 5 куб. м. излизат като изворни води, около 4 куб.м./сек. се извличан чрез сондажни съоръжения, а останалите се дренират в акваторията на Черно море. По черноморското крайбрежие има 120 бр. минерални източници, като по-голямата част от тях - около 100, са в северната част. Около 70 % от тези води са термо-минерални и имат голям балнеоложки и енергиен потенциал. За съжаление, това неоценимо богатство на Черноморския басейн сега се използва в много малка степен -под 10 % от ресурса.

Морските води и по-точно териториалното море и шелфа са от съществено значение за развитието на туризма, водния транспорт, промишлеността и риболова. Реално това е един възел от интереси, като пресечната точка е екологията и балансираното им използване. Със специална заповед на Министъра на МОСВ в края на 2002 год. бяха определени в морето 18 райони за съществуващо и переспективно ползване. Целта е да се защити принципа за общото ползване на водите, да се запази и подобрява тяхната чистота чрез ограничения в режима на ползване на морето.

За опазване качеството на водите в Черноморския басейнов район са изградени над 50 пречиствателни станции за отпадъчни води. От тях 38 са за битови отпадъчни води, в т.число 30 броя на самото крайбрежие.

Басейнова Дирекция за Черноморски район-Варна получава и анализира ежемесечно данните от мониторинга на крайбрежните морски води от 29 пункта от Националната система за екологичен мониторинг (НАСЕМ), утвърдена със Заповед № РД / 11.05.1998год. на Министъра на МОСВ. Пунктовете са ситуирани срещу райони със засилено антропогенно въздействие по протежението на Българския бряг, от Дуранкулак до Ахтопол. Извършват се анализи по 23 показателя, съгласно изискванията на Наредба № 8 от 2001 год. на МОСВ, МРРБ и МЗ за качеството на крайбрежните морски води, в това число и на тежки метали;

Съгласно чл.153, ал.2 от Закона за водите, за подпомагане на дейността на Басейнова дирекция за Черноморски район на 25.09.2003 год. се създаде Басейнов съвет. Съставът му се определи със Заповед № 66/03.09.2003 год., съгласно чл.8, ал. 2 от Устройствения правилник на БС. - общо 30 титуляри и 30 заместници, разпределени както следва: