Обхват, структура и функции

    Териториален обхват на Басейнова дирекция за Черноморски район

    Басейнова Дирекция за управление на водите в Черноморски район -  Варна е създадена  със заповед на Министъра на околната среда и водите от 2002 год., в съответствие с изискване на Директива 60/ 2000 на Европейския съюз и националното законодателство и е регионално поделение на МОСВ.    

    Със Закона за водите на територията на Република България се определят следните четири района за басейново управление на водите:
1. Дунавски район с център Плевен;
2. Черноморски район с център Варна - обхващащ територията  на водосборните области на реките, вливащи се в Черно море от северната до южната граница, включително вътрешните морски води и териториалното море;
3.  Източнобеломорски район с център Пловдив;
4.  Западнобеломорски район с център Благоевград.            

    Басейновият район за управление на водите обхваща 14,7 % от територията на страната и 100 % от териториалното море. Това е приблизително 16 568 км2 и 6 358 км2 акватория. 12-милната зона на Черно море е 27 000 км2 -  срещу бреговата ивица от нос Сиврибурун на север до река Резовска на юг с обща дължина 378 км.
    Съгласно изменение на Закона за водите от месец юни 2009 г. и Заповед № РД - 634 от 18.09.2009 г. на Министъра на околната среда и водите беше определена нова граница между Дунавския и Черноморския район за басейново управление на водите. В резултат на това изменение част от общините и землищата им, попадащи до сега в Черморския район за басейново управление, преминаха към Басейнова дирекция за Дунавски район със седалище в гр. Плевен. 

    Основните реки, които се оттичат в Черно море са 18, обособени в 9 речни басейна: Черноморски Добруджански реки, р.Провадийска, р.Камчия, дерета Преселци -Черноморец, Севернобургазки реки, Мандренски реки, Южнобургазки реки, р.Велека и р.Резовска.
    Значимите езера са девет и са тип лимани и лагуни.
    Големите язовири, включени в приложението на Закона за водите са осем - “Тича”, “Камчия”, “Съединение”, “Георги Трайков” („Цонево”), “Порой”, “Ахелой”, Мандра и “Ясна Поляна”, с общ полезен обем 857 мил. м3. В северната част на басейновия район тези язовири са с по-голям полезен обем. Най-големия от тях е язовир „Георги Трайков” с полезен обем над 300 мил. м3. Големи язовири на територията на Черноморския район с височина на стената по-голяма от 15 м. и завирен обем над 1 мил. м3 са 69 язовира.
    Малките или общински язовири са 340 и имат предимно локално значение. По-голям е техния брой в южната част на басейновия район.
    Черноморският район е най-богат на подземни минерални води. Най-значими водоносни хоризонти в района на Добруджа са Сарматския и Малмваланжския. Естествения ресурс на водите от Малмваланжския водоносен хоризонт е от порядъка на 10 – 12 м3/сек., като от тях около 5 м3 излизат като изворни води, около 4 м3/сек. се извличат чрез сондажни съоръжения, а останалите се дренират в акваторията на Черно море.

       
    Структура на Басейнова дирекция за Черноморски район

    Функции на Басейнова дирекция за Черноморски район

    Басейнова Дирекция за Черноморски район  извършва планиращи, контролни, информационни функции, както и стопанисване на водите, изключителна държавна собственост.